Моцарт в дигиталната джунгла
„ Как, Шаляпин при теб? Да, концерт на Шаляпин, възпроизвеждан от моя национален „ Телефункен “ – това гласи текстът на една реклама от 40-те години на ХХ в. Днес дотолкоз сме приели радиото за даденост, че не си даваме сметка какво революционно изобретение е било изнамирането му.
От златните години на радиоразпръскването – 30 до 50-те години на 20 век е минало доста време, само че и тогава са се правели прогнози, че опцията да слушаме Шаляпин вкъщи ще докара до отлив от концертните зали, което не се е случило.
Днес имаме опция да присъстваме виртуално на осъществявания на Берлинската филхармония, Метрополитън опера, Миланската канара и десетки други огромни музикални подиуми. Да присъстваме по пантофи и пижами на майсторски класове и открити подготовки, да слушаме разнообразни тълкования на творчеството на Шуман, Шуберт и Шостакович. Въпросът за бъдещето на класическата музика още веднъж е на дневен ред. Очевидно е, че няма да спрем да вървим на концерти, само че връзката сред музикантите и публиката се трансформира. Ще се наложи ли на класическата музика да се приспособява към новите действителности?
На този въпрос е отдадено едно събитие, проведено взаимно от Унгарския културен институт и Ratio, което ще се излъчва на 27 май в границите на „ Дискусии за просвета и просвета (ДНК) “ и Софийски музикални седмици.
Лектор на събитието е Балаж Бьорьоц, маджарски фотограф и дизайнер. Основател на Студио Пилвакс в Париж (2008), което вкарва нов стандарт в естетиката за брандиране на класическите музиканти и бързо се трансформира в уважавано студио в тази област.
През последните 13 години Бьорьоц работи с типичен музиканти, оркестри и музикални фестивали в Европа и Съединени американски щати като кино деятел, дизайнер и информационен съветник.
За събитието на прелестен български споделя Сандра Мишкеди, шеф на Унгарския културен институт в София:
Променят се освен навиците ни за слушане, трансформира се и образованието. Какви характерни провокации насочи огромното затваряне пред преподаването на възпитаници и студенти, които, се оказаха готови за този вид другарство. Чуйте с гл. ас. доктор Елена Дикова.
И в други издания на предаването е ставало въпрос, че преобладаващият научен модел STEM, който включва точни науки, технологии стопанска система и математика се уголемява и обгръща изкуствата, новото редуциране на британски STEAM можем да преведем като „ пар “а и се счита, че от този интердисциплинарен метод ще излезе идващото огромно нещо.
Говорим за това с диригента и музикален теоретик Иван Янакиев.
Елена Дикова приключва СМУ „ Любомир Пипков “ в класа на проф. Милена Куртева. Дипломира се в НМА „ Проф. Панчо Владигеров “ в класа на проф. Антон Диков и е лекар по музикознание и музикално изкуство.
Специализира в курсове и майсторски класове във Франция при проф. Джей Готлиб и проф. Оливие Гардон във Франция. През 1997 година приключва обществен курс по интерпретация при проф. Доминик Мерле във Флен, Франция. Концертира интензивно като солист и камерен реализатор както в България, по този начин и в редица европейски страни като Франция, Австрия, Италия, Чехия, Словакия, Сев. Македония, Унгария и Сингапур. Била е солист на доста български оркестри. Елена Дикова е доцент в катедра Пиано на НМА и учител в НМУ. Била е член на разнообразни журита в интернационалните състезания за пианисти.
Иван Янакиев е диригент и музикален теоретик. Дипломира се в Националната музикална академия в гр. София със компетентност Оперно-симфонично диригентство, като продължава образованието си на майсторските класове на проф. Урош Лайовиц Виенското висше учебно заведение по музика и театрални изкуства). През 2013 година Янакиев основава Камерен оркестър 432 в гр. София, в който той опитва с настройването на инструментите, като използва концертния строй а1 = 432 Hz вместо стандартизирания 440 Hz. С този състав е награден с наградата „ Музикант на годината “ 2015 в категория „ Дебют “ на предаването „ Алегро виваче “ (програма „ Хоризонт “, БНР).
Като гост-диригент Янакиев е работил с редица оркестри у нас и в Европа. През октомври 2020 година той пази докторат по компетентност Теория на музиката в Института за проучване на изкуствата на Българската академия на науките.
Автор е на 13 публикации и на две студии. В първата си студия „ Връзката сред езика и новата музика “ (2019) преглежда паралели сред лингвистиката и музикалната доктрина, а във втората – „ Математически правила в интерес на музикалната доктрина и процедура “ (издадена от Cambridge Scholars Publishing, London през 2020 г.) доктор Янакиев преглежда сходства сред няколко математически правилото и техните отблясъци в музикалната доктрина. В края на месец февруари 2021 година излязоха от щемпел две негови монографии – „ Концертния строй а1 = 432 Hz “ и „ Микрохроматичната музика през XX и XXI век. Теория и процедура “.
От златните години на радиоразпръскването – 30 до 50-те години на 20 век е минало доста време, само че и тогава са се правели прогнози, че опцията да слушаме Шаляпин вкъщи ще докара до отлив от концертните зали, което не се е случило.
Днес имаме опция да присъстваме виртуално на осъществявания на Берлинската филхармония, Метрополитън опера, Миланската канара и десетки други огромни музикални подиуми. Да присъстваме по пантофи и пижами на майсторски класове и открити подготовки, да слушаме разнообразни тълкования на творчеството на Шуман, Шуберт и Шостакович. Въпросът за бъдещето на класическата музика още веднъж е на дневен ред. Очевидно е, че няма да спрем да вървим на концерти, само че връзката сред музикантите и публиката се трансформира. Ще се наложи ли на класическата музика да се приспособява към новите действителности?
На този въпрос е отдадено едно събитие, проведено взаимно от Унгарския културен институт и Ratio, което ще се излъчва на 27 май в границите на „ Дискусии за просвета и просвета (ДНК) “ и Софийски музикални седмици.
Лектор на събитието е Балаж Бьорьоц, маджарски фотограф и дизайнер. Основател на Студио Пилвакс в Париж (2008), което вкарва нов стандарт в естетиката за брандиране на класическите музиканти и бързо се трансформира в уважавано студио в тази област.
През последните 13 години Бьорьоц работи с типичен музиканти, оркестри и музикални фестивали в Европа и Съединени американски щати като кино деятел, дизайнер и информационен съветник.
За събитието на прелестен български споделя Сандра Мишкеди, шеф на Унгарския културен институт в София:
Променят се освен навиците ни за слушане, трансформира се и образованието. Какви характерни провокации насочи огромното затваряне пред преподаването на възпитаници и студенти, които, се оказаха готови за този вид другарство. Чуйте с гл. ас. доктор Елена Дикова.
И в други издания на предаването е ставало въпрос, че преобладаващият научен модел STEM, който включва точни науки, технологии стопанска система и математика се уголемява и обгръща изкуствата, новото редуциране на британски STEAM можем да преведем като „ пар “а и се счита, че от този интердисциплинарен метод ще излезе идващото огромно нещо.
Говорим за това с диригента и музикален теоретик Иван Янакиев.
Елена Дикова приключва СМУ „ Любомир Пипков “ в класа на проф. Милена Куртева. Дипломира се в НМА „ Проф. Панчо Владигеров “ в класа на проф. Антон Диков и е лекар по музикознание и музикално изкуство.
Специализира в курсове и майсторски класове във Франция при проф. Джей Готлиб и проф. Оливие Гардон във Франция. През 1997 година приключва обществен курс по интерпретация при проф. Доминик Мерле във Флен, Франция. Концертира интензивно като солист и камерен реализатор както в България, по този начин и в редица европейски страни като Франция, Австрия, Италия, Чехия, Словакия, Сев. Македония, Унгария и Сингапур. Била е солист на доста български оркестри. Елена Дикова е доцент в катедра Пиано на НМА и учител в НМУ. Била е член на разнообразни журита в интернационалните състезания за пианисти.
Иван Янакиев е диригент и музикален теоретик. Дипломира се в Националната музикална академия в гр. София със компетентност Оперно-симфонично диригентство, като продължава образованието си на майсторските класове на проф. Урош Лайовиц Виенското висше учебно заведение по музика и театрални изкуства). През 2013 година Янакиев основава Камерен оркестър 432 в гр. София, в който той опитва с настройването на инструментите, като използва концертния строй а1 = 432 Hz вместо стандартизирания 440 Hz. С този състав е награден с наградата „ Музикант на годината “ 2015 в категория „ Дебют “ на предаването „ Алегро виваче “ (програма „ Хоризонт “, БНР).
Като гост-диригент Янакиев е работил с редица оркестри у нас и в Европа. През октомври 2020 година той пази докторат по компетентност Теория на музиката в Института за проучване на изкуствата на Българската академия на науките.
Автор е на 13 публикации и на две студии. В първата си студия „ Връзката сред езика и новата музика “ (2019) преглежда паралели сред лингвистиката и музикалната доктрина, а във втората – „ Математически правила в интерес на музикалната доктрина и процедура “ (издадена от Cambridge Scholars Publishing, London през 2020 г.) доктор Янакиев преглежда сходства сред няколко математически правилото и техните отблясъци в музикалната доктрина. В края на месец февруари 2021 година излязоха от щемпел две негови монографии – „ Концертния строй а1 = 432 Hz “ и „ Микрохроматичната музика през XX и XXI век. Теория и процедура “.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ